Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
27.12.2019 г., 10:26 ч.

Ако е рекъл Господ 

  Поезия » Любовна
1142 1 8

Отиваш си, зимовно е, скрежи.

При нея може да не е студено –

различна е, фатална е, магнит...

Принцеса е убодена с вретено.

Не бързай, влаковете – все на път,

когато и да тръгнеш ще те грабнат

в посока онзи тъжен кръстопът,

където и бездомно псе не чака.

Задръж и ключа, без врата

душата ми е хала-халосия.

Дали ще никнат някога жита,

или ще се обърне в проклетия?

Отиваш си, но този път

е сетно, обозримо, невъзвратно,

защото тръгвал си си неведнъж,

но днес не ти, а аз те зачертавам.

И баста! Този дом го забрави,

каквото взел, останалото – спомен.

Човек се ражда, за да е щастлив

и ако... е рекъл Господ.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Наде!
  • Хубаво! Много!
  • За да си щастлив понякога трябва да приемеш и болезнени решения.Понякога щастието на един е болка за другия.
  • Защо "се зачертават" хората??
    Какво изобщо ги събира -
    дали това, което ще боли
    или защото свободата им умира... Пиши. Поздрави, Геновева.
  • Мария Панайотова, много точна метафора, благодаря!
  • Хареса ми!
  • Винаги идва моментът на категоричната раздяла. Почти никога не става от веднъж. Аз имам една метафора за това.
    Раздялата с любимия е едно мощно и с разклонена коренова система дърво. При първия опит да го отскубнеш изглежда невъзможно. Но при всеки опит здраво го разклащаш и след няколко раздрусвания
    то вече е готово. Почвата под него се е превърнала в рехави пясъци и измъкването на дървото е станало лесно.
  • И наложителни, за да продължиш напред.
Предложения
: ??:??