Ако е сбогом
Сбогом ли каза, сложих ли точка
на огъня, който разпалих по теб?
Давам си спирка и малка отсрочка
в белите стихове на някой нов ред.
Накъде ще поемем, дали ще се срещннем
на живота везните на къде ли клонят?
Толкова истини питат с въпроси
стоящи на тъжен и тих кръстопът.
И всяка минута е изгубено време
скършена, празна, гола, сама,
срещнеш ли някъде мисълта ми по тебе -
с чувството живо! Те не мълчат!
Дали ще се срещнем, още не зная?
Миналото още ме гледа с очи
на една любов до край не живяна
на сбогуване не разбрано гълчи!
В тихите нощи ми шепне, не спира-
пресича на пръсти всеки мой сън.
Ако е сбогом, да бъде красиво!
Написах писмо, чети го на вън!
Там сред тълпата от шума на жени
всеки звук те носи далечен,
не споря, ако можеш прости?!
Свива се залезът в края на песен!
© Елеонора Крушева Всички права запазени