...Ако извикам името ти...
Чувствам аромата ти навсякъде,
докато мечтите ни бълнуват в съня,
в непосредствена близост до възглавницата ти
и в сливането на душите ни...
И все още настоявам аз,
че не мога да спя както без теб,
така и до теб, но мога неспирно
да мечтая за теб,
защо докато се губя -
между изблиците на целувките
прегръдките и ласките,
в дълбоката любов,
като огромния океан
където спомени живеят
нашето обичане... -
аз всъщност откривам
себе си, теб и любовта...
Така, че не се чуди...
ако поглеждайки в очите ти
или погледайки към небето,
извикам името ти...в шепоти
докато то - те вика пеейки,
а понякога от радост
крещейки -
сърцето ми...
създадено от теб...!
© Лили Вълчева Всички права запазени
Много вълнуващи стихчета !
Усмихна ме!!