Ако ледът се стопи, какво ще остане

24.01.2013 г., 21:25 ч.

Поезия

466 0 3

Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.

Пътят пред мене е вече ледено бял.

Няма надежди, които да ги стопят.

Поне да е киша напред. Поне да е кал.

А то е пързалка. Сега едва се върви.

Искам да тичам. Треперя. Конкретно стоя.

Подобно на панти ръждясват всички мечти.

Викът ми прилича на гробната тишина.

Мастилото синьо, сякаш е мъртво от студ.

Искам да пиша вече с червено мастило.

Птиците даже ме мислят за някакъв луд,

Който зазижда огън във топла камина.

Зад мене е цветно, килим от уханни цветя.

Животът е права, отдавна не е кръговрат.

Мисля на място. Замръзващо си мълча.

Обсебен съм сякаш до кости от белия цвят.

На кръста, шушулки се впиват във моите длани.

Не кръв, а потича от тях въпрос след въпрос.

Ако ледът се стопи, какво ще остане

да ме крепи, да съм част от духа на Христос?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Cvetelinova-Bagra (Багра Цветелинова)

2013-01-25T14:14:24+02:00

Страхът да се стоплим е напълно достатъчен, да ни държи далеч от духа на Христос!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-01-25T00:07:49+02:00

!
zefpet (Илко Карайчев)

2013-01-24T23:14:45+02:00

!!!