Отварям очи и сякаш живот няма,
щом липсва топлата прегръдка на мама.
В пустиня сякаш се превърна светът,
няма вече слънце, тих сега е градът.
Ето и леглото е празно и студено,
сърцето ми е от болка уморено.
Сега в тази минута свърши сънят,
и започна с нова сила денят.
Поглеждам към креслото в тъмнината,
и на живота усещам красотата.
Защото в него е сгушена мама,
и знам - на света сме поне двама. ...