Като слепец опипваш покрай мен. -
(Дали ще ти се случа, или няма?!)
Препъваш се във всеки идващ ден
и ме настига сянката ти само...
Аз губя вече всякакво търпение.
Две капки лудост влей в това сърце.
Ако ме искаш (дявол да те вземе!),
размърдай тези скръстени ръце.
Разчупвай хоризонти и посоки -
под този недолюбен небосвод...
Една любов те вдига нависоко.
А миг любов е равен на живот.
© Елица Ангелова Всички права запазени