Пусни ме до постелята да седна,
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината,
ще следвам своя път от тишина,
за малко ще се спра и ще почакам –
ако ме искаш, събуди се и ела!
Разбирам! Любовта се заслужава!
Дали заслужих твоята – не знам!
На пътя малко цвете ще оставя,
следа, че съм преминала оттам!