Ако можех да нямам очи,
да не гледам как нея целуваш,
да не парят горещи сълзи,
да не виждам как с устни рисуваш ...
Ако можех да нямам ръце,
да не чакам желана прегръдка,
да не търсят те твоите две
за жадувана топла милувка.
Ако можех да нямам сърце,
да не чувствам жестокия удар,
с изкривено от спазми лице
да се моля до теб да се будя.
И защо ми е нужна душа?!
Да се гърчи, да плаче, да страда,
да се моли да дойде нощта -
във съня да намери пощада.
Ала имам ръце - те скърбят,
и сърце, вкаменено от мъка,
а очите ми бясно крещят
за душата самотна, безпътна...
© Люба Георева Всички права запазени