3.12.2008 г., 11:52 ч.

Ако можехме да (си) говорим... 

  Поезия
472 1 1

Наранена,

натъжена,

раздвоена...

изненадана и стресната,

дори обезверена...

само миг след приказката,

миг "обезмагьосан"

миг изнервен, делничен,

сякаш взет от просяк...

миг инертен,

необмислен, неразбран...

 

Думи,

изтървани от безсилие...

Чувства,

изтъкани от униние...

Бури,

мъки и терзание,

незаслужено страдание...

Студ,

промъкнал се в душите ни,

иглички,

парещи очите ни...

 

Защото ни е трудно

просто да си кажем

колко сме си нужни...

© Ани Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??