Бягай далеч, ако можеш.
Бягай - спасявай се.
Спаси се... от мен.
Аз съм магьосница дива,
слънчев лъч и небе;
усмивка и обич,
разцъфнала пролет.
Аз съм зараза.
Много съм сложна.
Давам всичко -
сърцето, обичта,
нежността и Душата.
И искам всичко...
А ти - ще си дадеш ли Душата?
... Едва ли...
Затуй се спасявай.
Бягай, без да
поглеждаш назад.
В мен бушуват пожари
от огън и страст.
И изгарят...
щом се докоснеш до тях.
Остави ме сама
да изгоря във тоя огън,
да стана на пепел
и никога да не
помисля за обич...
Спасявай се... ако можеш...
Защо ли протягам
към тебе ръце,
с надеждата... че ще останеш.
© Валентина Иванова Всички права запазени