Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
15.11.2008 г., 20:55 ч.

Ако можеше земята да говори 

  Поезия » Гражданска
1488 1 28
Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни.
Щеше в себе си да скрие всяко зрънце,
да прекърши онзи стрък на суетата,
дето плевелно се хваща,
и без слънце -
в най- дълбокото на хората.
В душата.


Ако можеше земята да говори.
Да ни каже...
колко мъка е събрала,
колко тежки са ни стъпките отгоре,
как разкъсваща е всяка магистрала.
Щеше всички да погълне,
дето дращеха
и строяха по невинната и почва.
Не повярвахме, че тя не ни е мащеха.
А убиваме я всеки ден...
Нарочно.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятна си!!!
    Прекрасен стих!!!
    Ех,ако наистина можеше да говори...
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Така е.
    После дълго ще ни боли, после ще си платим...
    с лихвите!

    Поздрав!
  • Много хубав стих, Ели!
  • Много ви благодаря!
  • "Без завеса и без прожектор по Земята вървим. И не можем да не усетим, когато я боли..."
    Права си!

    Поздрави, Ел!
  • Поздравления за прекрасния стих, Елишка!!! Ах, колко си права!!!
  • Поздравявам те за стиха и позицията!
    Наскоро гледах "Неудобна истина", документален филм на Ал Гор за глобалното затопляне. Като че ли свикнахме с тази фраза и вече почти не й обръщаме внимание, но нещата са много по-стряскащи, отколкото си мислим...
  • Благодаря на всички, отбили се тук!
    Апелирам да се замисляме повече и поне, което зависи от нас, да го правим, за да не допринасяме допълнително за замърсяването и разрушаването на природата!
  • Доволна съм, че наминах! Браво, Ели!
  • Силен стих!!! Много силен!!!
  • ..Супер е..
  • Земята говори мила и снощи е говорила и то доста осзателно е казала на моите съграждани, Софианци, колко е недоволна! Защо изпитваме неистов ужас в момента в който ни заговори, но никога не я разбираме!
  • Тя говори,Елишка,това е нейният глас,с твоя прекрасен тембър...
    Чудесна си,скъпа, прегръщам те!
  • Убиваме я...
    за жалост е така
  • Много хубав стих, Ели! Браво!
  • Силно и замислящо...
  • болка е...прегръщам те с обич, мила Елишка.
  • Браво Ели!
    Хора като теб и Криси, трябва да ни напомнят за стоновете на Земята.
    Прегръщам те, миличка!
  • Хареса ми.
  • Земята е свидетел на всички човешки радости и мъки.
    Тя страда по свой начин, който ние не можем да разберем.
    Поздрав за текста!
  • Много гушки от мен, прекрасна!
    Пишеш разкошно!
  • "Ако можеше земята да говори,"
    Тя е жива, говори, диша...но ние сме глухи за нейните стенания...
    Браво Елишка!
  • Който има уши - да слуша!
    Който има очи - да гледа!
    Земята плаче!
    Но много малко са хората, като теб, които го усещат.
    Поздрави искрени за хубавият стих!

    от Несръдливото Шкафче
  • Много хубав стих. Поздравления!
  • може може ... ще ти се невиди на враческият стих ...





  • Говори ни, Ели. Но не я чуваме. А трябва!

    Поздрави!
  • Много точно казано!
    Поздравявам те!
  • Изцяло споделям мислите ти, Еишка! Колко сме лоши хората...Милата, измъчена Земя...
    Радвам се, че можах да те прегърна в Казанлък, момиче талантливо! Прегръщам те и сега!!!
Предложения
: ??:??