Не ме поглеждай право във очите,
ако не си готов във тях да изгориш,
от огъня във тях и от лъчите
ще си предследван... и няма да заспиш.
Недей целува устните ми жарки,
ако не си готов във тях да се стопиш,
ще търсиш извора с водите сладки,
пожара пламнал с него да гасиш.
Недей прегръща тънката ми снага,
ако не си готов да я обичаш всеки миг,
на любовта със нея да прекрачиш прага,
без дъх останал... и без вик.
Недей сърцето ми да любиш,
ако не си готов за него да умреш,
в копнежите му ще се погубиш
и да искаш, не можеш да се спреш.
© Паула Петрова Всички права запазени