***
Ако небесен ангел слезе
тук на земята някой ден
и каже ми, че всичко земно
ще бъде дадено на мен,
ще се обърна безразлична,
отрекла земните блага,
със поглед търсещ и изгарящ,
и впит в самите небеса.
И ако този ангел щедър
поиска ми да назова
аз най-любимата постеля,
и в нея ще се приютя,
не бих избрала нищо друго,
освен две топлещи ръце,
горящи в обич – тях ще искам
от ангела да ми даде.
Ако поиска той от мене
пред него аз да изрека
най-хубавата си поема,
която давам на света,
със срам слуха си ще прикрие
за най-порочните слова,
които в страст и упоение
аз пред любимия мълвя.
И щом за мен в небето питат,
ще каже: „Грешна е, не крия,
ала грехът й заслужава
не прошка, а благословия.”
19.08.2006
© Василена Всички права запазени
Няма грях - любовта е благословия!
Браво, Василена! Браво!