16.06.2011 г., 13:16 ч.

Ако само поискам... 

  Поезия » Любовна
1104 0 13

Ако сега те поискам и набера номера,

ще ме отхвърлиш навярно или с глас на момче

ще разпилееш чадърчета от бели глухарчета,

а аз ще потрепна като малко момиче.

Ако само поискам гласа ти да чуя,

ще последват миражи, които приспах,

а под преспи затрупах илюзии прашни -

да се пречистят с пролет, в която не бях.

Набирам те. Две къси повиквания.

Ефирът трепти със прекъсната нишка любов.

Звъни телефонът, гласът ти е същият

и сякаш пак сме едно двама с теб.

Но всичко различно е, аз вече съм друга.

Мечтая, но сме в далечни със теб светове

и с каменни двери зазидах вратите си,

да не улучиш усмивката на мойто лице.

Добро утро, любов неизречена в сбогом.

Или - сбогом, любов с утрото в мен.

Как света да загърбя на твойто "обичам",

а и моето - как да го скрия във мен?!

И защо пак те искам, щом сценария зная,

всеки жест, всяка дума и дишане в мен.

По-добре е да млъкна, че дива омая

ще омагьоса деня ми със мисъл по теб.

Е, май не те искам, заземил си се здраво,

а аз съм перце и летя с повей тих.

Телефона захвърлих, запазих си само

топлина от гласа ти за последния стих.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??