Случва ли ти се да четеш в очите ми?
Навярно съм тъжна, неразбрана и самотна.
По-ниска от тревата и по-висока от птицата в небето.
Завързвам греховете си зад всеки ъгъл на страхът.
Дали снегът наистина е бял, а светът достатъчно стар?
Има ли край небето и начало изгревът?...
Преди живях. Сега съм прилеп и мъгла.
Захапвам горчивината на живота.
Дали все още е полунощ?
Вървим различно към еднаква самота...
Ако се срещнем на кръстопът...
Ще се сбъдне капка лудост.
© Яна Всички права запазени