Ако някога след страсна нощ се събудиш до мен...
Това ще бъде от всички най-щастливия ми ден!
Слънцето изгрява, а дъждовните капки прозорците умиха,
пердетата утихват - цяла нощ тайната наша криха...
Лицето ти - бленувано във смелите мечти...
Не мога да повярвам че сега до мен стои!
Очите ти - две сини езера!
Сега клепачи тежки ги закриват.
"Обичам те" тихо на ухото ти ще изрека.
Ще потекат сълзите ми, не от болка - от радост ще са.
Кажи ми как най-милите думи аз да избера.
Ще се събудиш и във мене ще се взираш...
Защо ли плача ще се питаш?...
Ще кажеш: Обичам те и аз, за мене всичко си и прекрасна беше тази нощ!
Обичам те, защото за друг не бих направила тоз разкош!
Спа като малко дете
И цялото сърце ми взе!
Но друга е - и суха - реалостта един обикновен ден!
Ала друго ще е... ако се събудиш до мен...