Сълзи от очите твои се стичат,

 на капки роса нежни приличат,

 в гръдта ти тупти потрошено сърце,

 а как не отива на красиво лице!

Седиш в ъгъл мрачен унила и страдаш,

 ще станеш ли пак, без страх, че ще падаш?

 Нима е сломена твоята воля,

защото изпусна любов, по неволя?

Недей да се питаш: "Какво ли загубих"?

 Не искай от болката теб да погуби,

 а с усмивка кажи, даже с молби:

 "Любов, ще те пазя, ако ще да боли!"

И чакай за идните нощи и дни,

сякаш никой и нивга не ще те рани,

 и дори да скърбиш след силните чувства,

 знай, да обичаш е цяло изкуство!