Сълзи от очите твои се стичат,
на капки роса нежни приличат,
в гръдта ти тупти потрошено сърце,
а как не отива на красиво лице!
Седиш в ъгъл мрачен унила и страдаш,
ще станеш ли пак, без страх, че ще падаш?
Нима е сломена твоята воля,
защото изпусна любов, по неволя?
Недей да се питаш: "Какво ли загубих"?
Не искай от болката теб да погуби,
а с усмивка кажи, даже с молби:
"Любов, ще те пазя, ако ще да боли!" ...