23.07.2011 г., 11:23 ч.

Ако съм ти орисана 

  Поезия » Любовна
890 0 10

Знам - тежа ти в ръката,
уж съм крехка и лека,
уж разперих крилата.
Заболях ли те? Нека!
Стига си ме наричал
свое слънце. Изстинах!
Стига си ме обичал
захаросано-фина.
Мислиш си, че не мога
нищо да ти отнема.
Пазиш ме като огън -
драскам те като кремък.
Чуй - хвърли ме далече,
угаси този пламък.
Твърде земна съм вече,
ръбеста  като  камък.
Някой в мен ще се блъсне,
ще ме метне по равното.
Ако съм ти орисана  -
пак при тебе ще падна.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??