Осъмна в мен...
Религиозно.
Двулико. Ветровито.
Като шепот.
През полъха тръпчив на дива роза
се спусна здрач под белите ми клепки...
Под плачещи стени на тъмни черкви
потъвах в рохкото, безмълвна, непростена.
Усещах костите на вярващите жертви
под моите нозе, без дъх да стенат...
В очите ми олтарите надигаха се стръмни,
под тежките витражни светлини горях... ...