Ако те нямаше, навярно
ще те измисля с обич аз
и ще се срещна с теб случайно
във виртуален късен час.
Във вечер празнична, красива,
когато всички други спят,
луната пълна и безгрижна
ще ни целува в златен цвят.
Ще те измисля, дума няма,
ще трябва ти да се родиш –
прекрасен, в чудна рима
във стиховете ми да заблестиш.
Да бъдеш по-красив от всичко –
от мрака и от нежната зора!
Да гледаш чудно, романтично,
да ме докоснеш със ръка.
Да бъда твоя бледа сянка
и да ни свързват нощ и ден,
любов красива и безкрайна,
дошла от теб за мен….
Ако те нямаше, навярно
ще те измисля с обич аз
и ще се срещна с теб случайно
във виртуален късен час.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени