normalisboring (Диляна Георгиева)
60 53
27.07.2013 г., 15:40 ч.  

Ако ти кажа... 

  Поезия » Любовна
686 0 4

Ами, ако ти кажа, че сърцето ми отдавна е разбито?

И така или иначе обратно никога не си го получих...

Ако ти кажа, че всяка нощ плача тихо и скрито?

Ще ме научиш ли да се усмихвам? Аз не се научих.

 

Ами, ако ти кажа, че светът ми бавно се разпада?

И съм прекалено слаба, сама за да си го оправя...

Ако ти кажа, че тъй в нечии ръце ми се припада?

Ще ме хванеш ли? Така искам всичко да забравя...

 

Ами, ако ти кажа, че все в пакости се въвличам?

И съм една такава... все прецакана и без късмет.

Ако ти кажа, че ужасно се страхувам да обичам?

Нали няма да избягаш, ако някак си се влюбя в теб?

 

Защото светогледът ми е прекалено болно изкривен.

Нуждая се от ново сърце, нов свят. Болна съм и аз.

Всички хора си тръгват. Трябва да е заради мен...

Страхувам се да не свърши бързо нещото между нас.

 

За това ти казвам - Ако ще оставаш, завинаги остани.

И ако тръгваш, по-добре без думи още сега си тръгни!

© Диляна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре.Не е поезия.
  • Честно казано очаквах друг отговор, но наблягаш на откровението в каквато и да е форма, а не на откровение в поезия.
    В предния си коментар можех да бъда много кратка като кажа просто, че като за споделено с близка приятелка е добре, но НЕ Е поезия.
    Разбрах, че мнението на човек влязъл в сайта да чете такава не те интересува. Не става въпроз за нагаждане по нечий вкусове, а просто прочетеното да се усеща като пезия. Не да се харесва САМО на теб... се предполага
    Изяснихме позицийте си поне.
    Желая ти успех!
  • Благодаря за коментара ти и предложението ти! Но на мен така ми харесва. Чета много книги и поезия, така че не е нужно да ме съветваш да го правя. Това си е моят стил на писане. Мога да го пиша и много по-кратко, както ти го написа, но няма да съм аз. Не мисля, че за писането на поезия, изобщо на каквото и да е, трябва да има определени образци. Както аз си го усещам, така си го пиша. И имам нужда от това. Не мисля за това как другите ще го разберат. Пиша от собствена нужда, защото не съм от хората, които имат до себе си някого, на когото да споделят какво ли не. Харесвам в писането си това, че не използвам кой знае какви сложни думи, не че не знам - напротив. Просто искам нещата да са казани прости, не искам да има кой знае какви метафори. Някак си по-детско звучи и искрено, а това целя. Пиша тези, според теб, излишни думи, за да подчертая значението на нещо. Никоя дума не съм написала ей така, за да има нещо. Харесвам критики, но не ми вляят много градивно, лично на мен, защото честно казано много не слушам другите хора, колкото и да са по-добри от мен. Особено за творчество. Предпочитам сама да осъзная кое не ми харесва и да го поправя, от колкото друг да ми казва какво не е наред и да се мъча да се нагодя по чужд вкус.
  • На твоята страница идвам с пожелание за добро утро и с още няколко пожелания
    За мен винаги е достойна за уважение всяка проява на млад човек да изразява вътрешния си мир и още повече във стихотворна форма.
    Прочетох и други твои неща в профила ти. Липсата на коментари на първата ти публикация не те е отказала да продължиш, което говори много за теб. Тук там коментарите са положителни, НО ми се прииска да ти кажа, че поезията за мен съставлява няколко основни неща:Първо-изразява отношение, емоция или виждането на автора. Второ- е средство това да бъде предадено с умението да се борави с думите. Трето-лично аз считам, че поезия не се пише за да бъде четена само от поети и трябва да умее да бъде разбирана и усетена от всеки човек. По повод последното считам, че съм от групата на обикновения читател. От тази гледна точка си позволявам да те критикувам съвсем добронамерено
    Какво не харесах в стиховете ти? Това са многото излишни думи, които използваш за да доуточняваш нещата. Използвай думи, които ще накарат читателя да почувства ТОЧНО това, което искаш да предадеш. Пренатоварено с излишни думи писанието е по скоро разказ, а не поезия, а дори и такова тежи за четене. Поезията трябва да е чувство, мелодия..., да оставя звучене след прочита му.
    Съветвам те да не ползваш изрази като от обикновен разговор по скайп. Примерно това "Защото светогледът ми е прекалено болно изкривен." Чети колкото можеш повече, но книги за да обогатиш речника си. Обикновено съветват младите да четат много поезия, но това може да те доведе до взаимстване на чужди изрази и после настава една война...не ти и трябва да знаеш

    Опитах да редактирам стиха ти като премахна излишното за мен. Трудничко ми беше предвид, че исках да запазя идеята ти. Направих го само и единствено за нагледен пример към критиката си. Не го приемай като поезия. Тук има достатъчно добри поети и ги подканяй за критики от които можеш да се насочваш и учиш. Ласкателните коментари са само констативни, но не и градивни 


    Ако ти кажа, че сърцето ми отдавна е разбито?
    Обратно никога не го получих...
    Ако ти кажа, че всяка нощ тъгувам тихо и скрито?
    Да се усмихвам? Не се научих!

    Ако ти кажа, че светът ми бавно се разпада
    И слаба съм, сама да го оправя...
    Ако ти кажа, че в ръцете твои искам да припадна?
    Ще ме хванеш ли? Всичко да забравя...

    Ако ти кажа, че в пакости себе си въвличам?
    И съм една такава... все прецакана и без късмет.
    Ако ти кажа, че ужасно се страхувам да обичам?
    Ще избягаш ли , ако се влюбя в теб?

    Защото светогледът ми е слънчоглед без слънце.
    Всички си отиват! Сигурно заради мен...
    Страхът остана само. Добре покълнало растящо зрънце.
    Нуждая се от утрото на нов ден.

    Това съм аз, а ти решавай
    Оставаш ли до мен или си тръгваш?
    Реши дали да си заря в ноща ми
    или безмълвно по пътя си поемаш.

    Това от мен с пожелания за успешехи 
Предложения
: ??:??