Ако това и на вас ви се случи... 30.04.2017
Отдавна. Заминах на море във Несебър.
С колежка. С децата ни.Взехме квартира.
Емоции чакахме-различен калибър –
това бе логично и се подразбира...
С храна запасихме се в магазина отсреща
и почна курорта.Но на втория ден
се тръшна детето на мойта колежка –
разстройство получи и плажът – отменен.
На третия споходи ни "щастието" и нас!
Зарад' дъщеря ми – отмених моя плаж –
"лазарета" обслужвах единствено аз,
защото и колежката легна изведнаж...
И както оставаха десет дни до края
и всички оздравяха и тръгнаха за тен,
угрозата не ме подмина и да призная –
най-тежката си форма – оставила за мен!
Останах на диета.Зверска.Със сухар
и конфитюр.Ядях пет пъти дневно.
Съквартиранти пък съвети,като от Бога дар
съчувствено ми даваха и все били лечебни...
Да глътна бобено зърно-било полезно,
че то пътувало,пътувало и ще затапи
"онуй место", във миг, за да изчезне –
угрозата.В отвъдното да я запрати!
А другия съвет е – брашно с вода разбито –
пътувайки, пътувайки – ще стане на тесто
и ще затапи признаците пак, които
ще се укротят веднага в болното место...
Съдбата с нищо не поиска да помогне
и как ли ще се върна такава у дома?
Извиках доктор. Разказах най-подробно
и за диети и илачи и съвети-без файда...
Когато ме попита каква ми е диетата –
посочих към прозореца с буркани сигур' "сто"
все конфитюр от рози. Закуската, десерта –
на всички отначалото на нашия престой!!
Но не зарад"диетата" бях яла все това...
то непознато беше и много ми хареса
И каза докторът"Със кой акъл можа?" –
а за невежеството – как се произнесе!!..
Така изпосталяла завърнах се във София.
Ни тен. И Живи мощи, съвсем не отпочинала...
Зарекох се, че вече на море не ще да ходя –
но още след година в Созопол бях заминала!!!
Следва....
© Ирина Филипова Всички права запазени