Ако утре се събудиш сутринта
и всеки, който до днес си обичал, е минало.
И цял живот ще трябва да прекараш в самота,
щеше ли да желаеш да върнеш времето отминало?
Ако просто вече няма да гледаш нощните звезди,
стоейки с любимия човек,
щеше ли да съжаляваш за извършените от теб беди,
щеше ли всеки ден за теб да бъде като век?
Щеше ли бавно и нещастно да се изнизват дните,
докато за своите грешки се разкайваш и стоиш,
и стоиш, и чакаш да спрат сълзите -
хиляди сълзи, заедно с които ти тъжиш.
Помниш ли до вчера колко хора нарани,
как с всички се държа така сурово?
Сега искаш миналото да се промени
само за да имаш приятели отново.
Желанието ти е невъзможно, знаеш това,
ето защо, просто започни отначало.
Извини се на всички още сега,
не оставяй за утре сърцето от сълзи преляло!
Живей всеки ден така, все едно ти е последен, защото рано или късно ще се окажеш прав!
© Михаела Всички права запазени