8.04.2022 г., 0:05 ч.

Ако зная, че утре самѝн ще остана 

  Поезия
235 3 4

Ако зная, че утре самѝн ще остана

и душата ще скита по сивите друми,

ще обикна света и ще хвана Балкана,

ще засвиря словесно на фините струни.
 

Ще залюбя жена и дори да изгарям,

ще я нося в сърцето, което ще страда.

Ако любя жена, любовта ще повтарям

като нежен певец на красива естрада!
 

Ако плаче, ще бъда до нея спокоен

и на моето рамо сълзите ще падат.

Ще обичам, но зная, че тя не е моя.

Тя е просто велика, ефирна балада!
 

Ако зная, че утре самѝн ще остана,

ще целуна жената на моите думи,

след които душата – отворена рана –

ще заскита щастлива по сивите друми...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Така е, Самодива (Вики), никой на никого не принадлежи. Осъзнаването на това дарява много свобода на мисълта.

    Поздрави!
  • "Ако зная, че утре самѝн ще остана,
    ще целуна жената на моите думи..."
    На разума не е дадено да чувства, а на сърцето - да мисли? Поздрави!
  • Браво! Осъзнал си нещо много важно - никой на никого не принадлежи.
  • Прекрасно.
Предложения
: ??:??