Научих се да летя!
Ако повярваш в мен...
През снегове и бури ще премина.
Устремена от твоята, от твоята любов окрилена!
Само това не стига...
Не ме виждаш там - сред морето от хора, как
Искам сама да се боря...
Може дори да успея...
Истината да ти покажа,
Само едно богатство имам -
Любовта, с която ме даряваш...
И заспивам вечер, окрилена от мечтите, които ми подаряваш...
Те се реят с мене в простора, необятни,
Елегантни, с дива страст зоват те да ме видиш...
Мисля само за утре...
И... теб те няма!!!
© Ирена Цветанова Всички права запазени