Люска (Люска Петрова)
49 129
15.01.2008 г., 12:03 ч.

Акростих за мен 

  Поезия
1261 0 6
 

Ласки ли чакаш,

Юдо Искариотски?

Дим от цигарата

мрачно засипва ме.

Искам дима да разсея.

Любов да дарявам умея,

а тя ме крепи... и вярата.

 

Бях така наивна,

отдавна, и сега съм същата.

Жадувам за приятелство

и продължавам да обичам,

дори това да е предизвикателство.

А никога човек не знае,

рискът от това какъв е.

Откога и докога, и накъде?

Въпросите са хиляди, безкрайни,

а отговорът е един.

 

 

Приятелството може да е истинско,

единствено, изпълнено с доверие.

Трябва ли, ще мога ли да вярвам?

Разбитото преддверие

очаква своя ключ от доброта.

Вратата бавно, бавно се отваря,

а това е моята врата.

 

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??