Актьор от квартален театър
В квартален театър аз съм актьор,
вие нима за друг ме броите?
Но моите роли крещя без суфльор,
рутина нямам, но имам звездите!
На сцената плахо излизам, едвам,
гледам най-вече да се не спъна,
не си въобразявам, че съм голям,
ето лампите гаснат и става тъмно.
Главата ми пламва, започвам тихо,
в началото винаги така се полага,
но после крещя, направо съм психо,
и по страните ми стича се влага.
Аплауди няма, нито овации,
дори лека досада виждам в очите,
-Този сега пък, и с тез декламации
и снизходително вие мълчите.
По сценария, накрая някаква лира,
възвестява очакван, трагичен финал,
аз не съм обигран, като де-Ниро
и сърцето ми спира, яяя той е (реално) умрял...
…
В квартален театър бях смешен актьор,
почти като клоун. -От мен се боите?:)
някога може би някой, отправяйки взор,
ще каже, -Да бе... оня там… със звездите…
© Ми Ки Всички права запазени