АКЪЛ – МОРЕ
Акъл – море, глава – кофа
твори любовна строфа –
искри от звездопади
и реки от шоколади;
морето се пени на дантели,
гларуси и гърли загорели;
кънти чалга оглушителна,
а победата е съкрушителна…
Акъл – море, глава – кофа –
кризисна е катастрофа;
кой без гащи, кой по риза –
пак катастрофална криза…
Ах, морета от любофи –
пълна нива със картофи;
салата зеле и марковка
за любовна подготовка…
И като червена нишка
имам сателитна вишка –
не казвайте “Какво от туй” –
щом си силиконов буй?
Спасител бил на плажа,
ала липсва му куража?
Под чадъра кравата мучи –
с големи силиконови очи…
Падна Рим на аристократите -
построихме рай за тарикатите…
Акъл – море от любоф –
глава – кофа с картоф,
ала няма веч пари –
нищо – карай да върви!
Нека бачка там раята –
мен ме заболя главата…
Ще си взема аспирин –
и един коняк – АМИН!
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени