10.12.2014 г., 8:00 ч.

Алчност 

  Поезия
687 1 1

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.


За усмивки алчен съм дори.
Алчен съм, за щастие и обич.
Алчен съм, за сбъднати мечти.
Алчен, за любов до изнемога.

 

Алчен съм, за мойте планини.
Алчен съм, за цялата Родина.
Алчността до мен сега върви.
С тази алчност и ще си замина.

 

Щом превърна алчността в цветя,
семената съберете и посейте.
Нека да поникне свобода.
В аромат на алчността живейте.

 

С тази алчност нека заразя.
Не търсете, моля ви, ваксина.
Алчността, съвсем не е беда,
тя е само следствена причина.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Вальо, как ме натъжаваш с твоите стихове... хубави ги редиш, бъркаш ми в сърцето...
Предложения
: ??:??