Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.
За усмивки алчен съм дори.
Алчен съм, за щастие и обич.
Алчен съм, за сбъднати мечти.
Алчен, за любов до изнемога.
Алчен съм, за мойте планини.
Алчен съм, за цялата Родина.
Алчността до мен сега върви.
С тази алчност и ще си замина.
Щом превърна алчността в цветя,
семената съберете и посейте.
Нека да поникне свобода.
В аромат на алчността живейте.
С тази алчност нека заразя.
Не търсете, моля ви, ваксина.
Алчността, съвсем не е беда,
тя е само следствена причина.
© Валентин Йорданов Всички права запазени