Описах всичко.
Всеки един момент,
всяка една емоция
и най-важното остана за края.
Полето на истината…
Открих това, което търсех,
но не там, където исках…
Открих го на другия бряг,
в старото гробище…
Там, където мислех, че няма да се върна.
Обзета от страх и несигурност,
объркана, но все още разумна.
И сега чакам
и ще чакам,
докато не падне мъгла над града.
Проклета наивност, виж какво направи!
Статуя, монумент, обгърнат с твоя плащ.
Корабът обърна своята посока,
вятърът разду платната му
и остави цветето да вехне.