johnson (Иван Димитров)
80 82
11.10.2016 г., 22:05 ч.

Алкохолик 

  Поезия » Гражданска
987 1 7

Той седи, стиснал шишето,

като ненужна сянка

в ъгъла на битието,

в кривата извивка на зримото,

безучастен, безчувствен,

в света студен на немислимото.

 

То му е скъпо,

прозрачна връзка

с мъгляво, овдовяло време

от скъпи спомени,

лъжи и бреме.

 

Отпива глътка по глътка,

топлина го гали и грее.

Като в киноленти

трепкат картини,

а той се киска и смее.

 

Минувачи смутени му хвърлят трохи,

но той не поглежда,

от тях не приема и едри пари.

 

Не познават те това човече

и не знаят, че е той далече

във пристанището тихо на всемира,

сред призрачни сезони,

там, където всяка сянка се събира

със живота, който го прогони.

 

© Иван Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??