petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
5.07.2007 г., 15:51 ч.

Алкохолна гюрултия @  

  Поезия
837 0 13

Среднощна гюрултия се дочува
от комшиите на горния етаж.
То бяха крясъци, трещене, чудо -
патрулките дойдоха пак до нас...


Пък нашичкия... алкохолен призрак -
със нос червен, по потник и с балтон,
по чехли беше се изхлузил,
жена му - с ролки,  гледаше кат' пън.


И той ни вика: Хора, помогнете,
че тази, моята, е много зла жена.
Думите реди така: Не давам, вика,
да ми пиеш тук, ни пред входната врата!


А аз си льоках кротичко ичкийката,
на чЕрдже вън... замезвах със салатка,
когато тая, мойта хала, връхлетя
и думна ме в главата със бутилката.


Затуй ви звъннах аз, момчета милички,
че сал' вий можете реда да въдворите.
На тоя женски змей акъл налейте -
че да ми дава... А рецепторите,


милите, от нейните коварни удари
направиха ми мозъка - пихтия.
Вода дори сега да си наливам,
ще ми се струва - ужас - кат' ракия.


Аз зная, че след кървавата нощна свада
аверите ми ще ме спукат от бъзици.
Че вече няма да съм като тях нормален -
без нюх, със шут изгонен и без... нежни ц...и!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??