Решено твърдо - спирам с любовта!
Минавам на ракийка и салата.
Знам, прозаична работа е, да...
Но вечна. Като Рим. И папата.
Та, значи, пробвах.
Някъде до... шест.
Стограмки. Аз от "детските" не пия.
От булката ни кост, ни вест.
Да... ясно. Там, при майка ѝ търси я.
Търси я, амааааа... как се търси, а?
Ракиите си казват думата.
Решавам - по-добре така.
Щом тръгнала е, да я тръшне чумата.
Ударих още две "на крак",
ама кракът ми май е бил повреден...
видях отблизо кухненския праг,
а под пералнята видях и гребен.
Проблем - напират в мен сълзи -
ударил съм се вероятно.
До спалнята ще се пълзи
като кашик*. И не, не е приятно.
Изглежда после леко съм заспал...
Така ще е било, защото...
Туй, кучето, проклетото и то
при мене се наместило в леглото.
И хърка, рита и ръмжи.
Та, доста бой така отнесох
Брех - викам си насън - дали
жената толкова ядосах???
Поглеждам го с едно око,
а таз космата гад ме ближе.
От нерви станах на кълбо -
проклинах не веднъж, а трижди.
А и не ще да си върви,
нахално гледа как се бърша.
И ща, не ща, ей на, в зори
ще трябва място да си търся.
Ако съм знаел, че така
боли главата от ракия
да бях останал с любовта.
---
Да знаете, от днес не пия.
'си викам - тука ши съ мре.
Каква ще да е тъз мастика,
без бърем ледченце поне.
Пък тя - със пича и във бара!
Ма, как така, бе??? Нямаш срам!
Прибрала си се по дувара.
И аз съм същия, га пия сам.
От тук насетне, спри със тия!
И вече каже ли се "лед",
търчиш донасяш ми да пия,
щот аз от бар съм по-напред!