Беше тя на нощите звездата,
за сухите ми устни бе дъжда,
за грозните ми мисли - красотата,
за празното ми тяло бе душа...
За вълните мои беше бряг,
за удавените чувства бе русалка
и спасяваше ме пак и пак
феята крилата, тъй малка...
Името не помня и не зная,
старея тук, на старата веранда,
но тя ме чака в тъмна стая,
мойта смърт - нарекох я Аманда...