27.04.2012 г., 15:22 ч.

Аманда 

  Поезия » Любовна
533 0 2

 

Беше тя на нощите звездата,

за сухите ми устни бе дъжда,

за грозните ми мисли - красотата,

за празното ми тяло бе душа...

За вълните мои беше бряг,

за удавените чувства бе русалка

и спасяваше ме пак и пак

феята крилата, тъй малка...

 

Името не помня и не зная,

старея тук, на старата веранда,

но тя ме чака в тъмна стая,

мойта смърт - нарекох я Аманда...

 

© Никола Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??