Нъли и аз пунякуга съ водя зъ мадамъ,
идън път нъ две гудини, мъ съ случвъ,
мен ку мъ питъти, няма файда гулямъ,
обачи тъй е, женскуту съ ни заключвъ.
Животъ ми минавъ пу къра нъ пулету
и пукрай животнити, дету съ из дворъ,
то убаву, мъ случвъ ми съ общу взету
идин, два пъти дъ си уйдъсъм на зоръ.
Дън мислити, чи зоръ ми е нещу - тъй?
Амъ зъ ква мъ вземъти, аз зъ бритонъ.
Ми пречи ми, куга ногу пуръсте, зътуй
аз си гу кръцвъм сама, туй мий зъконъ. ...