Зимата ужасна във капан на студ ще хване…
Стоя си в стаята самичка,
гледам как вятър дърветата превива,
и бори той снежинки цели
от покрива да падат на земята
във своята вихрушка бяла…
Стоя си и си мисля…
Само ако бях ветрецът бурен,
как щях да те накарам да настръхнеш,
косите щях да ти разроша,
щях да те целуна по гърдите.
Нежни думи щях да ти прошепна
и да те накарам да ми се усмихнеш…
Ами ако бях… снежинка нежна?
Щях във ледена прегръдка да те взема
и зъби силно ще да стискаш ти…
Косите щяха да ти побелеят
и със устни сини ти да се сдобиеш!
Щях да те накарам да трепериш!
И за бърза смърт да ми се молиш!
Но ето - аз съм една жена безсилна
и те мразя, а после те обичам силно!!!
Желая да умреш, а после да живееш вечно.
Искам със кама да те пронижа,
а след малко само тебе дишам.
Искам да те пусна с друга…
Не! Това не искам!
Ти ще бъдеш само мой – Единствен!
Със тебе смях и сълзи ще проливам!
Мечтая до живот със тебе да остана,
колкото и да те мразя, след малко пак ще те обичам!
© Нели Всички права запазени
Завиждам ти, че толкова точно си изразила това което чувствам към жената на живота си. Благодаря ти!