30.09.2015 г., 22:29 ч.

АНАЛиТИК 

  Поезия
338 0 1

Изфейсих вече от това, че всички,
все следват чужди норми, правила,
все постват мисли ( даже без кавички)
и прокламират хляб и свобода.


Ако това нарича се лице,
то колко много гной по него има.
Таз социална мрежа ни завзе.
Контактът жив, завинаги се срина.

 

По- лесно е да кажеш, че крадеш.
Споделяне е твърде дълга дума.
Въобще един Куельовски копнеж
и лайкове под постовете има.

 

А пишещи днес, Боже опази,
от трима, четирима са такива.
За четенето нямат те очи...
Но критика към дарбата не бива.

 

Изфейсих и не мога да се спра.
(Себе си единствено визирам).
Дали да пиша или продължа,
в стихове, да АНАЛ и ЛИЗИРАМ?

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дааа, много истина има в стиха ти. Актуална.
    Изфейсихме се, станахме зависими, загубихме очния контакт, но... това е съвременният начин за комуникация. За съжаление или не, все пак ни свързва.
Предложения
: ??:??