Ще си купя анцуг. Най-обикновен.
И с него ще съм необикновена.
На срещата ела със колелото!
По твоя мярка нека съм скроена.
Ще ме повозиш в скута си вълшебен.
Вълшебно ще е всъщност колелото.
Вози ме все в посоката на слънцето.
Първа спирка е ей там, дървото.
Ще поседим под него на тревата.
Удобно е по анцуг. Тъй се случи.
Две чашки вадиш, малко хляб и вино.
Ще си имаме след време наше куче.
Сега ми набери цветя любовни!
Подари ми ги- ще е обет за вярност.
Махни ми анцуга и дълго ме целувай!
Нежно-напорист и мой до крайност.
Налюбени ще стигнеме до залез.
Ням свидетел ще ни е дървото.
Във клоните си ще запази разказа
за двете фигури любов на колелото.
© Лили Петкова Всички права запазени