за теб Angel Angel
В нощта плътта пустощта обгръща,
нежно, с мъката на черните криле.
Долавям звуците ти в тишината,
чисти, в образа на ангелско сърце.
Приседнала покорна и вглъбена,
в гневът на чувствата стаена.
Самотна, лутаща се, наранена,
търсиш думата, която те сломи.
В две очи пламъците приютила,
с дива страст желания попила.
С две ръце надеждата скрепила
и с полъха сълзите си да заличи.
Мълчалива, скръбна, омърсена,
отдала всички ласкави мечти.
Ангелската мощ в гърдите си поела,
с меча митoвете да руши.
© Йордан Малинов Всички права запазени