По тъмната улица върви
една тъмна, черна сянка.
Плахо тихи думи си мълви,
тънка и слаба като фиданка...
По тъмната улица крачи,
самотно броди, заобикаля.
Болките на живота влачи
и все така към светлината обикаля...
На пустата улица се спира.
Сяда и започва да плаче горчиво.
Усеща тишината как сърцето пулсира,
черна призрачна сянка, но всъщност толкова красива... ...