В нощта звезди ме греят,
птички весели ми пеят
и виждам теб - жена чудесна,
озарена от луна небесна.
Стоплен съм от усмивката ти,
що сред приказни лъчи блести.
Роза пръска аромат приятен,
ти си ангел от рая пратен.
Демоните бягат надалеч,
сякаш убиваш ги с меч,
че като дете си нежна, чиста,
че доброта сияе от лице лъчисто.
© Георги Всички права запазени