Ангел - спасител
Чувствах се сама тогава,
после открих, сама не съм била.
Не вярвах в приятелството.
Изглеждаше в нищо и никого.
Преживявах трудни времена
трансформиращи се в сълзи.
Сърцето ми разочаровано -
Не знаеше какво се случва.
Дълго време си мислех,
какво се случва с мен!
Дълго време се молех,
за приятел, някой за мен.
Тогава стана нещо странно,
нещо особено. Нещо вълшебно.
Срещнах този човек специален,
който съм срещала и преди.
Винаги. Днес и утре също.
Заедно по стъпките на времето.
Не само в тъгите. Но и в радостите.
В живота ми - светлината, топлината.
Винаги има какво да ми каже.
С какво да ме замисли.
С какво просто да помълчим.
Да ме усмихне, докато вървим.
От този ден и от всеки един
знам, че седя срещу някой незаменим.
Може би заради усмивката му
или този негов начин на мислене.
На чувстване. На обичане...
Когато те погледна
разбирам всичко повече.
И сляпа - проглеждам.
Всяка сълза си струва
по пътя на щастието.
© Лили Вълчева Всички права запазени