От небето ангел спусна се и никой не разбра.
Живее тя сред хората и от тях ранена беше.
Сега различно е това което случи се със нея. Намери любовта и аз намерих нея.
Тя за мен е мойто ангелче красиво, и за нея давам всичко,защото тя е мойто мило.
Ангелче със ангелска душа, и от всичко друго на света само зарад нея аз готов съм да умра.
Ангелско е и сърцето нейно за което моето тупти сега, не ми оставя и за миг покой защото иска да е с него тя.
Влюбих се в едно момиче, но ангел се оказа тя.
Макар крила да няма ще я обичам винаги така, че сякаш нищо друго във живота да няма смисъл ако мойто ангелче не иска да си сподели живота с мен сега.
© Борислав Александров Всички права запазени