Живял някога един много весел усмихнат и слънчев човек. Той не спирал да се радва на всяко хубаво нещо, което му се случвало. Всеки ден се събуждал с усмивка на лице, а слънцето го докосвало с нежните си лъчи. Когато пък утринта била дъждовна, мъжът отново се усмихвал, защото вярвал, че и след този дъжд отново ще изгрее слънце, а и ще се появи многоцветна дъга. Денят му минавал приказно, изпълнен с емоции, пъстри и красиви. А когато нещо го натъжавало или ядосвало, той си казвал, че винаги има причина и поглеждал от другата страна.
Живяла и една жена, мрачна тиха мистериозна, като черна нощ, с гъсти, тъмни облаци. Всяка сутрин ставала и сълзата ѝ потъвала в ямата на самотата. Денят ѝ минавал все тъй мрачно. Когато слънцето греело, тя пускала пердетата, също тъй черни като мислите ѝ. Живяла тя сама, а когато ѝ се случвало нещо хубаво, тя не обръщала внимание и си казвала, че е просто късмет. Очите ѝ били дълбоки, пълни със скръб и мъка, като спомените ѝ.
Един ден двамата излезли на разх ...