Стихът ми се заплете в ангелско крило.
Надвесен, ангела над любовта ми бдеше
и смесиха се дъх и рима във едно кълбо,
стихът ми ангелски нагоре се понесе.
И извиси ме над дълбоки, сини езера,
надмина даже и суетните звезди.
Не спря за миг пред пълната Луна,
достигна светлина, от мрак се не стопи.
До мен притиснат, шепнеше ми нежност,
изкъпа ме в надежда, облече ме в дъга,
покри ме цялата в целувки до безбрежност,
дари ме с щастието на римата в стиха. ...