Луната свети с ясна светлина. Като спътник на нощта върви ангелът без крила. Ангелът, дарил ми любовта… Ангелът с кристална душа и дяволски красива усмивка. Леден дъжд се лее в този момент над света. Ангелът сякаш иска да се скрие от реалността. Очите му са мокри, изморени от сълзи. Погледът му е тъжен, сърцето - кърви. Нахлуват в мислите му спомени за едни прекрасни зелени очи и златно-руси коси. Спомени за сладки целувки и обещания, давани под нощните звезди. Но това свърши… Нея я няма вече… Смъртта на вечна самота го обрече. Отне му любовта. Наказа го без нея да живее на света. Сега той трябваше да изтърпи мъка и тъга, непознати нему досега. Сега той щеше да плаче в нощта и за прошка да моли любовта. Въпреки мрака горещите му сълзи се различават под дъжда. Кръвта му бушува. В ума му отново е тя… Сега е негов ред да плаче с кървави сълзи, да крещи и да се моли всичко просто да свърши; да си върне любовта, която сам погуби. Не му бе позволено да се влюби, но сърцето му диктува други правила… Защото той е ангелът без крила…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.