Котаракът на топло...
размърда кадифени ушички.
Елена Гуро
Те отново са двама. В началото.
И опашката пак се гордее.
От мустаците води се тялото
и в посоките остри вирее.
По ушите познава се времето
и къде е по-заветно. Близко.
Щом настръхнат, започват промените –
ревматизъм каминено рисков.
В сенки бледи загръщат се лампите,
а коминът изкашля сгурия.
На сърцето поскърцват в такт клапите,
а очите предания крият.
Англичанинът дреме край огъня,
а дъждът зад стъклата не спира.
До пантофите – босоноги са
необутите стъпки – шпалири.
Неотворен, в ръцете му восъчни –
каталог с отменени сезони.
Англичанинът спи, а над Острова –
дъжд, още истински. Като спомен.
26.04.2019
© Мария Димитрова Всички права запазени