И колкото и дълго да се взирам
във тъмното на слънчевите очила,
без отговор въпроси все намирам
и отразени от небето хвърчила...
Как хитро свикнали сме да се крием
зад чужди имена и псевдоними
и анонимни се опитваме да скрием,
че сме неподозирано раними...
И анонимно молим се на Бога
греха ни анонимен да прости,
но знаците да разчета не мога
и вятърът във раните ми пак свисти... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация