Погледнах се във огледало,
а то напука се от срам,
на паяжинки стана цяло,
какво видях, сама не знам.
Лицето бледо и се мръщи,
в очите мрак, косите сноп,
мъжленце, има призрак вкъщи,
иди, повикай дядо поп.
© Надежда Ангелова Всички права запазени