АПАТИЯ
Апатия обвзела ме е трайно.
Аз знам че състояние е крайно,
но не мога някак да я контролирам
и когато си поискам да я спирам.
Дали защото без сълзи останах
или защото толкоз дълго страдах...
Престанах някак да мечтая
и не искам вече да обичам.
Сърцето ми по навик е измъчено
и сякаш от щастието е отлъчено,
не иска то да страда, но какво ли от това,
животът му поднася поредната шега.
Затова оставих го да работи монотонно,
а мислите ми се реят безразборно
и живея ден за ден еднообразно,
без мисъл за бъдещето безобразно.
© Димо Всички права запазени